Дислалия е традиционен термин в логопедичната практика за затруднения при произнасянето на един или повече речеви звукове. Те могат да се проявят като замяна, пропускане или изкривяване на звук. В съвременната професионална литература често се използва по-широкото понятие „речево-звуково нарушение“.
Една произносителна грешка не е достатъчна за заключение. Значение имат възрастта на детето, езикът, който използва, устойчивостта на грешката, разбираемостта на речта и състоянието на слуха и говорните органи.
Какво оценява логопедът?
Оценката разглежда кои звукове са засегнати, в кои позиции се появяват грешките и дали те следват определен модел. Проверяват се още движенията на устните, езика и челюстта, слуховото различаване и влиянието върху ежедневното общуване. При необходимост се препоръчва консултация с друг специалист.
Подходът за работа се определя индивидуално. Домашните упражнения са полезни, когато са препоръчани след оценка и се изпълняват кратко, спокойно и без принуда.
Повече за различните прояви и логопедичната подкрепа можете да прочетете в раздела „Комуникативни нарушения“.