Експресивният език е способността да изразяваме мисли, нужди, преживявания и чувства чрез думи, изречения, жестове или други средства за комуникация. Той е „изходящата“ страна на езика и се различава от рецептивния език — способността да разбираме казаното от другите.
Какво включва експресивният език?
Към него се отнасят изборът и използването на думи, изграждането на граматически изречения, разказването на случки и съобразяването на изказа със ситуацията и събеседника. Произношението е свързано с общуването, но трудността да се изговори даден звук не е същото като затруднение при подбора и подреждането на думите.
Как могат да изглеждат затрудненията?
Детето може да използва по-малко думи от очакваното, да говори с кратки или непълни изречения, трудно да назовава познати предмети, да разказва непоследователно или да разчита повече на жестове. Една отделна проява не е достатъчна за заключение. Важно е как детето общува в различни ситуации, какво разбира и как уменията му се променят с времето.
Как се прави оценка?
Логопедичната оценка може да включва разговор с родителя, наблюдение по време на игра и общуване, езикови задачи и анализ на спонтанната реч. При нужда се обсъждат слухът, общото развитие и комуникацията в детската градина или училище. Целта е да се очертаят силните страни и конкретните потребности на детето, а не да се поставя заключение само по броя на думите.
Как родителят може да подкрепя детето?
- Следвайте интереса му и назовавайте това, което гледа или прави.
- Разширявайте краткия му отговор с още една-две думи, без да настоявате да повтаря.
- Оставяйте време за отговор и приемайте жестовете като част от общуването.
- Четете, разглеждайте картинки и разговаряйте за ежедневни преживявания.
Ако детето трудно изразява основни нужди, напредъкът е спрял или родителят има трайно притеснение, подходяща следваща стъпка е консултация с логопед. При съмнение за слуха е важно да се потърси и медицинска оценка.