Глосолалия е произнасяне на речеподобни последователности, които нямат общоприето значение за слушателя. Терминът най-често се използва в религиозен и културен контекст за т.нар. „говорене на езици“, а не като наименование на обичаен етап от детското езиково развитие.
При малките деца дългите поредици от срички с интонация, наподобяваща разговор, обикновено се описват като лепет или речев жаргон. Те не трябва автоматично да се наричат глосолалия.
Терминът диагноза ли е?
Глосолалията сама по себе си не е логопедична диагноза. Значението на проявата зависи от контекста. В религиозна практика тя може да има културна и лична функция и не следва да се определя като нарушение само заради необичайното звучене.
При дете оценка е уместна не заради етикета „глосолалия“, а ако има трайни затруднения да разбира или използва смислени думи и изречения, ограничено взаимодействие, загуба на умения или притеснение за слуха.
Какво наблюдава логопедът?
Разглеждат се целите на общуването, разбирането, речникът, изреченията, жестовете, социалното взаимодействие и комуникацията в различни ситуации. Заключение не се прави по единичен запис или по една необичайна звукова поредица.
У дома е най-полезно възрастният да отговаря на опитите за общуване, да назовава предмети и действия и да дава ясен естествен езиков модел, без подигравка и без натиск.