Логорея е описателен термин за прекомерно и трудно прекъсваемо говорене. Речта може да е много бърза, продължителна или с чести отклонения от основната тема. Сам по себе си терминът не е диагноза и не означава просто, че човекът е общителен или обича да разговаря.
Какво е важно да се наблюдава?
Значение имат контекстът, внезапната промяна спрямо обичайното поведение, възможността за редуване в разговор и влиянието върху ежедневието. Бързият говор може да се среща и при нарушения на плавността, но логореята не е синоним на заекване или клатъринг.
Причината не може да бъде определена само по начина, по който звучи речта. Подобна проява може да съпътства различни езикови, неврологични или психични състояния, затова оценката се прави от подходящ специалист според цялостната картина.
Кога да се потърси оценка?
Консултация е уместна, когато говоренето е трайно трудно за регулиране, пречи на взаимния разговор, създава затруднения в училище или в социалните отношения, или се е появило внезапно. При внезапна промяна, обърканост или други необичайни симптоми е необходима медицинска оценка.
Логопедът може да оцени темпа, плавността, езиковата организация и ефективността на общуването. Ако наблюденията насочват към друго състояние, може да препоръча консултация с лекар или психолог. Подкрепата се планира индивидуално и не се свежда само до напомняне „говори по-бавно“.