Селективният мутизъм е тревожно разстройство, при което детето говори в едни ситуации, но трайно не успява да говори в други, въпреки че там се очаква устна комуникация. Най-често разликата се забелязва между позната домашна среда и детска градина, училище или срещи с непознати.
Какво е важно да знаем?
Мълчанието не е инат, манипулация или съзнателен отказ. Натискът, публичното подканяне и наказанието могат да увеличат тревожността. Детето може да общува с жест, писане, посочване или с тих глас в по-сигурна ситуация.
Оценката е интердисциплинарна и разглежда тревожността, слуха, речта и езика, развитието, използваните езици и поведението в различни среди. Логопедът участва в оценката на комуникацията, а специалист по психично здраве оценява тревожното разстройство и води съответното лечение.
Планът се съгласува между детето, семейството, училището и специалистите. Целите са малки и постепенни — например комуникация с доверен човек в по-спокойна среда, а след това пренасяне към други партньори и ситуации. Подходът се адаптира според реакцията на детето; няма еднаква схема или гарантиран срок.
Източник: ASHA — Selective Mutism.