„Синдром на Аспергер“ е исторически диагностичен термин. В Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства, пето издание (DSM-5), и текстовата му ревизия (DSM-5-TR), както и в Международната класификация на болестите, 11-а ревизия (ICD-11), профилите, описвани по-рано с това наименование, са включени в разстройството от аутистичния спектър. Терминът не се използва като отделна диагноза в тези актуални класификации.
Какво може да включва комуникативният профил?
Комуникативният профил е индивидуален. При някои хора може да има различия във воденето на разговор, разбирането на преносен смисъл, разчитането на невербални сигнали или използването на ритъм и интонация в речта. Възможни са силно фокусирани интереси или предпочитание към предвидимост, но тези характеристики не са еднакви при всички.
Езиковите и когнитивните способности не могат да се определят само по историческото наименование. Съвременната диагностична рамка описва отделно интелектуалното развитие и използването на езика в ежедневието, така че потребностите и силните страни се оценяват индивидуално.
Каква може да бъде ролята на логопеда?
Логопедичната оценка може да разгледа използването на езика в ежедневното общуване, разговорните умения, разбирането на преносен смисъл, както и ритъма и интонацията на речта. Целите се определят според потребностите и предпочитанията на човека и семейството. Фокусът е върху по-достъпно общуване, участие и самостоятелност, а не върху прикриване на аутистични характеристики или „нормализиране“ на поведението.
Индивидуална подкрепа и предпочитана терминология
Структурирана и предвидима среда може да бъде полезна за някои деца, а сътрудничеството между семейството, учителите, логопеда и други специалисти се планира според конкретните потребности. Силните страни и интересите на детето също са част от тази индивидуална подкрепа.
Някои хора с исторически поставена диагноза продължават да използват термина „Аспергер“ за себе си. Предпочитаният начин на самоопределяне е личен и следва да бъде уважаван.