Дислалия - нарушения на артикулацията | Камелия Христова

„Дислалия“ е познат традиционен термин. По-широката съвременна рамка използва понятието „нарушения на речевите звукове“ — устойчиви затруднения при възприемането, организацията или произнасянето на звуковете, които могат да намалят разбираемостта на речта.

Тези затруднения не изглеждат еднакво при всички деца. Едно дете може да не успява да изговори конкретен звук, а друго да използва цял модел от замени или пропуски в много думи. Произношението е само една част от комуникативния профил; възможно е да има и съпътстващи езикови трудности, които се оценяват отделно.

Как може да се проявят затрудненията

Пропускане на звук — например „куче“ се произнася като „уче“.
Замяна на един звук с друг — например „риба“ се произнася като „либа“.
Изкривяване на звук — звукът се произнася по необичаен начин и не може точно да се представи с друга буква.
Трудности при съчетания от съгласни или по-дълги думи — звукове и срички могат да се разместват или пропускат.
Ниска разбираемост — близките или хората извън семейството разбират трудно речта на детето.

Артикулационни и фонологични затруднения

При артикулационното затруднение детето има проблем с физическото образуване на определен звук. При фонологичното затруднение се наблюдава по-широк модел в начина, по който детето организира и използва звуковете в думите. Разграничението се прави чрез езиково съобразена оценка, а не само чрез списък с неправилно произнесени думи.

Нарушенията на речевите звукове могат да са без установена причина. В други случаи те са свързани с двигателен или неврологичен фактор, структурна особеност на устната кухина и лицето или слухово затруднение. Наличието на такъв фактор не се заключава само по външен белег, а се изяснява чрез оценка и при нужда чрез насочване към друг специалист.

Кога е подходяща логопедична оценка

Потърсете консултация, ако:

речта често е трудна за разбиране и това пречи на ежедневното общуване;
замените, пропуските или изкривяванията са устойчиви и няма видим напредък;
детето се притеснява, ядосва се или избягва да говори заради трудността;
има съмнение за слухово затруднение, структурна особеност или двигателно затруднение на говорните органи;
заедно с произношението има затруднения с разбирането, изреченията, римите или други езикови умения.

Не е нужно родителят сам да определя вида на затруднението или да чака универсален възрастов праг. Навременната оценка помага да се реши дали е необходимо проследяване, конкретна подкрепа или допълнително изследване.

Какво включва оценката

Логопедът събира информация за развитието, здравето, слуха и езиците, които детето използва. Анализира речта в отделни думи и разговор, разбираемостта и моделите на грешките. При нужда оценява и езиковите умения, умението съзнателно да се разпознават и разграничават звуковете и сричките в думите (фонологична осъзнатост), както и структурите, участващи в говора, или препоръчва преглед при аудиолог или медицински специалист.

Ако е нужна терапия, целите и упражненията се определят според конкретния профил. Работата може да включва обучение на правилното образуване на звук, разграничаване и използване на звуковете в думи и свързана реч, както и насоки за кратка практика у дома.

Артикулационната гимнастика и мобилните приложения не са универсално лечение. Неречеви упражнения за устните и езика не бива да се прилагат по подразбиране; домашните дейности трябва да са избрани за конкретна речева цел след оценка.

Как родителите могат да помогнат

Говорете ясно и естествено, без да преувеличавате движенията и без да превръщате всеки разговор в упражнение.
Не критикувайте и не карайте детето многократно да повтаря дума, която не успява да произнесе.
Покажете правилния модел спокойно. Ако детето каже „либа“, може да отговорите: „Да, това е риба“.
Четете, играйте с думи и рими и следвайте конкретните задачи, дадени от логопеда.
Практикувайте кратко и редовно само когато детето е спокойно и дейността е подходяща за поставената цел.

Възможно отражение върху детето

При част от децата ниската разбираемост може да затрудни участието в разговори и да доведе до притеснение или разочарование. Устойчивите нарушения на речевите звукове могат да са свързани и с по-висок риск от трудности при четене и писане, особено когато има съпътстващи езикови затруднения или проблеми с фонологичната осъзнатост. Тези последствия не са неизбежни и не бива да се използват като прогноза за конкретно дете.

Спокойната подкрепа на родителя и индивидуално подбраната професионална помощ дават на детето повече възможности да общува уверено. Подходът и очакванията се определят след оценка, защото развитието и нуждите са различни.