Дислексия е термин за устойчиви трудности при точното и плавно разпознаване на думи и свързаните с него умения за четене и правопис. Тя не е признак за ниска интелигентност, мързел или липса на желание за учене.
Кои признаци могат да се наблюдават?
Детето може да чете бавно и с много усилие, да обърква или пропуска части от думите, да среща трудности при свързването на звукове и букви и да има устойчиви правописни грешки. Разбирането на текст може да се затрудни, защото голяма част от вниманието се изразходва за самото разчитане.
Единична грешка или бавно начало в четенето не са достатъчни за диагноза. Важно е как детето напредва при подходящо обучение и дали трудността трайно влияе върху ученето.
Какво включва оценката?
Оценяват се разпознаването на думи, точността и плавността, разбирането, правописът, фонологичната осведоменост и езиковите умения. Разглеждат се също предоставеното обучение, езиковата среда, слухът и зрението. Обикновено участват повече от един специалист.
Как изглежда полезната подкрепа?
- системно и ясно преподаване на връзките между звукове и букви;
- упражняване на четене, правопис, речник и разбиране според профила;
- кратки задачи с проследим напредък, вместо механично преписване;
- подходящо допълнително време и помощни технологии;
- координация между семейството, училището и специалистите.
Целта е детето да развива умения и достъп до учебното съдържание, без трудността да определя самооценката му. Няма еднакъв метод или срок за всички.
Източник
American Speech-Language-Hearing Association: Written Language Disorders
Полезна информация
