Заекването не се „преодолява“ с един универсален набор от упражнения. Подкрепата се избира според възрастта, вида на неплавностите, напрежението, преживяването на детето и влиянието върху ежедневното общуване.
1. Слушайте какво казва детето
Поддържайте естествен очен контакт и изчакайте края на изказването. Не довършвайте думите и не показвайте нетърпение. Така вниманието остава върху смисъла, а не върху начина на произнасяне.
2. Намалете комуникативния натиск
Оставяйте повече време за отговор и ограничете поредиците от бързи въпроси. Спокойният разговорен ритъм на възрастния може да създаде по-удобна среда, без детето постоянно да получава команда да говори по-бавно.
3. Не превръщайте плавността в условие
Фрази като „поеми въздух“, „започни отначало“ или „кажи го правилно“ невинаги помагат и могат да увеличат напрежението. Покажете, че детето има право да участва в разговора и когато речта му е неплавна.
4. Говорете открито и без срам
Ако детето забелязва заекването, темата не е нужно да се избягва. Използвайте спокоен и неутрален език, признавайте чувствата му и се противопоставяйте на подигравките. Целта е безопасно общуване, а не прикриване на всяка неплавност.
5. Потърсете индивидуална оценка
Логопедът оценява речта, напрежението, реакциите и участието в различни ситуации. Конкретни техники за промяна на речта се преподават само когато са подходящи за детето и неговите цели.
Положителната промяна не винаги означава напълно плавна реч. За някои деца важни цели са по-лесното говорене, по-малкото напрежение, увереното участие и свободата да кажат това, което искат.
Източник
American Speech-Language-Hearing Association: Stuttering, Cluttering, and Fluency
Полезна информация
