Някои орални навици са нормална част от ранното развитие. Те заслужават внимание, когато са продължителни, много чести или силни и започнат да влияят върху здравето, захапката, съня, храненето или общуването. Етикетът „вреден навик“ не обяснява причината и не бива да се използва за обвиняване на детето.
Смукане на пръст или биберон
Несвързаното с хранене смучене е обичайно при бебета и малки деца. Продължителният навик може да се свързва с отворена захапка, кръстосана захапка и други промени в развиващото се съзъбие. Значение имат честотата, продължителността и интензивността, а не единичното използване.
Ранната консултация с детски стоматолог помага да се избере подходящ момент и спокоен план за отказване. Положителното насърчаване е по-подходящо от наказание, засрамване или физическо ограничаване.
Дишане през устата
Постоянно отворена уста, хъркане, неспокоен сън или затруднено носно дишане не бива да се приемат просто като навик. Възможни са различни медицински причини и е необходима оценка от педиатър и/или УНГ специалист. Нарушеното носно дишане може да участва в промени на лицево-челюстното развитие, но не е единствена и автоматична причина.
Стискане и скърцане със зъби
Бруксизмът има различни възможни фактори и често не се нуждае от лечение само защото се чува през нощта. Детски стоматолог трябва да оцени детето при износване или счупване на зъби, болка в челюстта или лицето, главоболие или други оплаквания. Не използвайте шини и устройства без специалист.
Имат ли тези навици пряка връзка с речта?
Орофациалната структура, положението на езика, дишането и звукопроизношението могат да си взаимодействат, но не всяко дете с орален навик има говорно нарушение. Логопедична оценка е подходяща, ако речта е трудно разбираема, има устойчиви звукови грешки или затруднения с храненето и движенията в устата.
Как да подходите?
- наблюдавайте кога, колко дълго и в какви ситуации се проявява навикът;
- проверете за здравен или сетивен фактор, преди да го третирате като поведение;
- поставете една постижима цел и предлагайте подходяща алтернатива;
- избягвайте срам, заплахи и борба за контрол;
- координирайте педиатър, УНГ, детски стоматолог и логопед според конкретните признаци.
Източници
Полезна информация
