Всички статии

Полезна информация

Артикулационни нарушения: Видове и терапевтични подходи

Трудностите при произнасянето на речеви звукове могат да бъдат свързани с начина, по който детето изпълнява конкретно движение, с начина, по който организира звуковата система на езика, или с комбинация от двете.

Артикулационно или фонологично затруднение?

При артикулационно затруднение детето не произнася ясно определен звук и може да го заменя, пропуска или изкривява. При фонологично затруднение се наблюдава закономерен модел, който засяга групи звукове или структурата на думите. Това разграничение не се прави надеждно само по един пример.

Какво включва оценката?

Логопедът изследва произнасянето на звуковете в различни думи и позиции, разбираемостта, последователността на грешките и способността на детето да възприема и различава звукови контрасти. Разглеждат се също слухът, структурата и движенията на устните, езика и небцето, езиковото развитие и използваните езици.

Как се избира подходът?

При някои деца работата е насочена към точното движение и произнасяне на конкретен звук. При други се упражняват звукови контрасти и правила, които променят цели модели в речта. Подходът, редът на целите и интензивността зависят от оценката, възрастта и влиянието върху общуването.

Упражненията за езика и устните не са универсално лечение. Те имат място само когато са свързани с конкретна речева цел и са препоръчани от специалист. Домашната практика трябва да следва терапевтичния план, за да не затвърждава неточен модел.

Как родителят може да помогне?

  • Слушайте съдържанието, без постоянно да поправяте детето.
  • Повтаряйте думата естествено с правилния модел, без да изисквате всеки път имитация.
  • Изпълнявайте кратките задачи, дадени от логопеда, в спокойна ситуация.
  • Следете дали трудността влияе на увереността и участието в разговор.

Източник

American Speech-Language-Hearing Association: Speech Sound Disorders — Articulation and Phonology

Прочетена: 2408 пъти