Биберонът може да успокоява бебето и има признати ползи през ранните месеци. Въпросът не е дали всяка употреба вреди, а колко дълго и колко често детето използва биберон и дали вече има промени в захапката, слуха или речта.
Какво показват наличните данни?
Според Американската академия по детска дентална медицина доказателствата за пряка връзка между биберона и забавяне на речта са ограничени. Не е коректно да се твърди, че биберонът сам по себе си причинява говорно нарушение.
По-ясно установен е рискът при продължителен навик: употребата след 12-месечна възраст може да увеличи риска от остър среден отит, а след 18 месеца може да повлияе върху развиващите се челюсти и захапка. Такива промени понякога се съчетават с особености в положението на езика и звукопроизношението, но всяко дете се оценява индивидуално.
Какво могат да направят родителите?
- обсъдете употребата с педиатър и детски стоматолог още през ранното детство;
- ограничете продължителното държане на биберона в устата през активната част на деня;
- предлагайте други начини за успокояване — близост, песен, приказка или предвидим ритуал;
- използвайте спокойна и последователна стратегия за отказване;
- не режете и не променяйте биберона, защото това може да създаде риск за безопасността.
AAPD препоръчва семейството да получи навременни насоки и навикът с биберон да бъде прекратен до 36-месечна възраст. Индивидуалният план може да започне по-рано според нуждите на детето.
Кога е нужна консултация?
Потърсете детски стоматолог при видима промяна в захапката, педиатър при чести ушни инфекции и логопед, ако речта е трудно разбираема, има устойчиви звукови грешки или детето избягва говоренето. Логопедичната оценка разглежда цялостния речев профил, а не само употребата на биберон.
Източник
American Academy of Pediatric Dentistry: Policy on Pacifiers, revised 2024
Полезна информация
