Фонологичните и артикулационните затруднения са част от по-широката група нарушения на звукопроизношението. Те могат да звучат сходно за слушателя, но насочват към различни аспекти на речта. При едно дете е възможно да присъстват и двата вида особености.
Какво е артикулационно затруднение?
То засяга начина, по който се образува конкретен звук. Детето може да го пропуска, заменя или изговаря изопачено, защото още не е усвоило необходимото движение и положение на езика, устните и челюстта. Един и същ звук обикновено е труден в различни думи и позиции.
Какво е фонологично затруднение?
При него се наблюдава модел в звуковата система на речта. Детето може системно да заменя цяла група звукове, да опростява съчетания или да пропуска определена част от думите. Това засяга повече звукове и често намалява разбираемостта на речта.
Как логопедът различава двата вида?
Оценката включва разговор с родителя, речева проба, наблюдение на звуковете в различни думи и позиции, разбираемостта и способността на детето да повтори модел. При необходимост се проверяват слухът и движенията и структурата на устната кухина. Така се установява дали трудността е предимно с конкретен звук, със звукови модели или е смесена.
Различава ли се терапията?
Да. При артикулационна трудност работата може да е насочена към точната постановка и постепенното използване на звука в срички, думи, изречения и спонтанна реч. При фонологично затруднение целта е детето да разпознава и използва значимите звукови разлики и да променя системните модели. Конкретният подход зависи от възрастта, вида и тежестта на грешките и влиянието им върху общуването.
Домашната практика е полезна, когато е кратка, спокойна и следва точно дадените от логопеда насоки. Постоянното поправяне или самостоятелното упражняване на неправилна постановка може да натовари детето.
Източник
American Speech-Language-Hearing Association: Speech Sound Disorders — Articulation and Phonology
Полезна информация
